Експерти: Здравната вноска трябва да се вдигне с 2%

Снимка: БГНЕС

Здравната вноска поетапно трябва да се вдигне с 2%, т.е. да стане 10% в следващите няколко години, за да започне съответно да компенсира именно тази дупка, която се създава, а и реално да регламентира инвестициите на пациента в здравната система, коментира пред журналисти здравният икономист Аркади Шарков на пресконференцията с тема „Цени и инфлация в здравеопазването“, организирана от Българския лекарски съюз (БЛС).

Шарков отбеляза, че и към момента продължава да има една „сива“ част, за която не сме напълно наясно какво е потреблението там.

„Тук е важно да подчертаем, че рядко се говори за това, но също е ключов елемент – доплащанията за медицински изделия“, добави експертът и подчерта, че това е казус, който тепърва ще трябва да бъде решаван и има нужда от финансиране за това.

На 77 % от клиничните пътеки трябва да се повишат цените, обяви здравният икономист. Той заедно с финансистът Стоян Пенчев представи резултати от проучване, проведено от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), което обхваща инфлацията и изоставане на цените в здравеопазването.

По думите му това се отнася за 207 клинични пътеки, чиито стойности трябва да се повишат, за да достигнат реалните си стойности и да станат справедливи за работещите в лечебните заведения и за достъпа на гражданите до качествено здравеопазване.

Липсата на справедливост по отношение на цените на клиничните пътеки е 1,42 млрд. евро, обърна внимание здравният икономист.

„Следващият анализ ще касае извънболничната медицинска помощ и съответно това, което Касата заплаща там и какво допълнително би следвало да бъде дадено и съответно договорено в Националния рамков договор между представителите на Лекарския съюз и на Националната каса“, допълни Шарков.

Според него най-изоставащи са неврологичните, ортопедичните, неврохирургичните пътеки, лъчелечението, урология, акушерство и гинекология, гастроентерология и кардиология.

Шарков прогнозира, че най-вероятно до средата на годината вече ще има репортажи за такъв тип болници, изпаднали в затруднено състояние, които да избират дали да си платят тока, или съответно да платят заплати на персонала.

„Колкото повече застарява населението, съответно колкото повече „ножицата“ се разтваря, и колкото по-дълго живее, което е постижението на системата на здравеопазването, толкова повече ще има нужда от инвестиции в тази сфера“, заяви здравният икономист.

Броят на неосигурените няма да нарасне, ако се вдигне здравната вноска, смята Шарков.

„Надали това ще рефлектира с тези 2% повишение върху покачване на броя на неосигурените. Единственото, с което трябва да бъде съобразено, е и Тристранката, където и работодателите трябва да дадат своето мнение за подобен тип мярка, макар че те я дадоха, но по-скоро за пенсионната система“, отбеляза Шарков.

Колегата му Спас Панчев уточни, че за 2021 г. – 2025 г. има висок ръст на инфлацията, която в здравеопазването е 14 %. По думите му цените в здравеопазването изостават от цените в останалата част на икономиката, а при болничните услуги цените се сринаха с 83 % заради намаляването на таксата за болничен престой.

„Лекарите продължават да изпълняват професионалния си дълг в тежък финансов дефицит", сподели Николай Брънзалов, председател на БЛС. Той напомни, че политическата обстановка е нестабилна и не можем да очакваме решение на проблема днес, но се надява да се предприемат определени стъпки веднага след сформирането на кабинет.

Според шефа на БЛС едва ли ще има партия, която в предстоящата предизборна кампания няма да заяви, че здравеопазването е приоритет.

„Многократно сме коментирали темата за повишаване на потребителската такса", посочи д-р Брънзалов и добави, че диалог по темата с политиците има, но реална подкрепа няма.